Тъжно е

Sonne (Николета)
14 1

21 июн. 2009 г., 18:20

Поэзия » Другая

781 0 2

Защо не чувам вече песента на птиците?

Защо не виждам вече ведрите лица?

Защо не намирам на любовта жриците

и не усещам топлината в хорските сърца?

Аз търся се, а не се намирам.

Аз викам, а не се чувам.

Аз живея, но май умирам,

но за себе си нямам сили да тъгувам.

В тишината на нощта се чува вик,

подобен на изтръгната човешка душа.

И само в един кратък миг

разбирам, че това е моята съдба.

И пак поглеждам през прозореца черен

и виждам как навън слънцето пече.

Но тъмнината е „приятелят” ми верен ,

с който от света оставам тъй далече.