Тъжно е
Защо не чувам вече песента на птиците?
Защо не виждам вече ведрите лица?
Защо не намирам на любовта жриците
и не усещам топлината в хорските сърца?
Аз търся се, а не се намирам.
Аз викам, а не се чувам.
Аз живея, но май умирам,
но за себе си нямам сили да тъгувам.
В тишината на нощта се чува вик,
подобен на изтръгната човешка душа.
И само в един кратък миг
разбирам, че това е моята съдба.
И пак поглеждам през прозореца черен
и виждам как навън слънцето пече.
Но тъмнината е „приятелят” ми верен ,
с който от света оставам тъй далече.
© Николета All rights reserved.
