Тъжно море
Тъжно море
С дантелена пяна брегът ме посреща,
в хоризонта потъвам, със свойте мечти
отплавам на ужким и не търся пощада,
морето е тъжно, за мен днес тъжи.
С натежали криле гларус прелита,
спираловидно върти вятъра мойте коси,
в очите ми плуват слънчеви ладии,
пясъкът мокър под краката шепти.
Безцветна без теб съм, беззащитна,
от думите ти тежки най-много боли,
загубих те и сега съм сянка нечиста
и призрачно бродя, аз съм тъжно море.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Нанита Todos los derechos reservados
