Заради тебе всеки ден започвах отначало,
за да те срещна пак в някой миг красив...
С юмрук разбивах всяко криво огледало,
показващо, че липсвайки, живота ми ще е щастлив...
Без тебе страдах, боледувах и крещях,
изтривах те във мисли, спомени си забранявах...
До нулата се сривах, плаках и не спах,
но да приключа, .. никак не успявах...
На граница между очакване и пропаст заживях...
Видях как тръгна си непоколебимо, безвъзвратно...
Ала химерата да бъдеш пак до мен избрах,
и полетях към пропастта, без мисъл за обратно... ...