2.02.2020 г., 7:58  

Тъжно откровение

839 1 1

Заради тебе всеки ден започвах отначало,

за да те срещна пак в някой миг красив...

С юмрук разбивах всяко криво огледало,

показващо, че липсвайки, живота ми ще е щастлив...

 

Без тебе страдах, боледувах и крещях,

изтривах те във мисли, спомени си забранявах...

До нулата се сривах, плаках и не спах,

но да приключа, .. никак не успявах...

 

На граница между очакване и пропаст заживях...

Видях как тръгна си непоколебимо, безвъзвратно...

Ала химерата да бъдеш пак до мен избрах,

и полетях към пропастта, без мисъл за обратно...

 

Мечтаех да усетя пак на устните ти топлината,

и трепета неповторим - докосвайки ме с твоето сърце...

Да се събуждаме, един до друг на утрото от светлината...

Да се разхождаме прегърнати край нощното море...

 

Мечтаех теб... Мечтите казват са красиви и безплатни...

Ала солено плаща се понякога за сбъдната мечта...

Ти появи се истинска... с коси червени и очи прекрасни,

докосвах те... но после пак се скриваше в сълзите на дъжда...

 

Сега усещам как след сладкото, магическо видение,

след мигове на сърцебиене, тревоги, сънища, мечти…

В гърдите ми боли, заседналото тъжно откровение -

Животът ми, не е живот!... Когато ти до мен не си!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иво Хаджиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...