Заради тебе всеки ден започвах отначало,

за да те срещна пак в някой миг красив...

С юмрук разбивах всяко криво огледало,

показващо, че липсвайки, живота ми ще е щастлив...

Без тебе страдах, боледувах и крещях,

изтривах те във мисли, спомени си забранявах...

До нулата се сривах, плаках и не спах,

но да приключа, .. никак не успявах...

На граница между очакване и пропаст заживях...

Видях как тръгна си непоколебимо, безвъзвратно...

Ала химерата да бъдеш пак до мен избрах,

и полетях към пропастта, без мисъл за обратно...

Мечтаех да усетя пак на устните ти топлината,

и трепета неповторим - докосвайки ме с твоето сърце...

Да се събуждаме, един до друг на утрото от светлината...

Да се разхождаме прегърнати край нощното море...

Мечтаех теб... Мечтите казват са красиви и безплатни...

Ала солено плаща се понякога за сбъдната мечта...

Ти появи се истинска... с коси червени и очи прекрасни,

докосвах те... но после пак се скриваше в сълзите на дъжда...

Сега усещам как след сладкото, магическо видение,

след мигове на сърцебиене, тревоги, сънища, мечти…

В гърдите ми боли, заседналото тъжно откровение -

Животът ми, не е живот!... Когато ти до мен не си!