thedac (Димитър Драганов)
873 1129
21 ago 2017, 15:12

Тъжно щастие 

  Poesía » De amor, Filosófica, Civil
509 2 6

Мария проклина живота и плака
на старата гара в дъждовния ден,
когато изпрати мъжа си до влака
със думи любовни: ,,Да мислиш за мен’’.

Красивия Петър – левент и чаровник,
целуна Мария със страст по уста.
Животът, на пепел и бучки отровни,
прониза сърцата с огромна игла.

Мъжа и́ потегли! Машината свирна!
Желязото плаче! Подскачат искри!
Денят и́ намигна, а старец повдигна
от мръсните плочки късметче – пари.

Мария си тръгна... Остави сълзите...
Желязото млъкна... Удави се в тях...
Сърцето почука с ръка по гърдите
и тихо прошепна: ,,Ще бъда до вас...’’

© Димитър Драганов Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??