thedac (Димитър Драганов)
865 1128
21.08.2017 г., 15:12 ч.

Тъжно щастие 

  Поезия » Любовна, Философска, Гражданска
446 2 6

Мария проклина живота и плака
на старата гара в дъждовния ден,
когато изпрати мъжа си до влака
със думи любовни: ,,Да мислиш за мен’’.

Красивия Петър – левент и чаровник,
целуна Мария със страст по уста.
Животът, на пепел и бучки отровни,
прониза сърцата с огромна игла.

Мъжа и́ потегли! Машината свирна!
Желязото плаче! Подскачат искри!
Денят и́ намигна, а старец повдигна
от мръсните плочки късметче – пари.

Мария си тръгна... Остави сълзите...
Желязото млъкна... Удави се в тях...
Сърцето почука с ръка по гърдите
и тихо прошепна: ,,Ще бъда до вас...’’

© Димитър Драганов Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??