Тъжно щастие
Мария проклина живота и плака
на старата гара в дъждовния ден,
когато изпрати мъжа си до влака
със думи любовни: ,,Да мислиш за мен’’.
Красивия Петър – левент и чаровник,
целуна Мария със страст по уста.
Животът, на пепел и бучки отровни,
прониза сърцата с огромна игла.
Мъжа и́ потегли! Машината свирна!
Желязото плаче! Подскачат искри!
Денят и́ намигна, а старец повдигна
от мръсните плочки късметче – пари.
Мария си тръгна... Остави сълзите...
Желязото млъкна... Удави се в тях...
Сърцето почука с ръка по гърдите
и тихо прошепна: ,,Ще бъда до вас...’’
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Драганов Всички права запазени
