Мария проклина живота и плака
на старата гара в дъждовния ден,
когато изпрати мъжа си до влака
със думи любовни: ,,Да мислиш за мен’’.
Красивия Петър – левент и чаровник,
целуна Мария със страст по уста.
Животът, на пепел и бучки отровни,
прониза сърцата с огромна игла.
Мъжа и́ потегли! Машината свирна!
Желязото плаче! Подскачат искри!
Денят и́ намигна, а старец повдигна
от мръсните плочки късметче – пари. ...