18 jul 2010, 20:29

Тъжно синьо

  Poesía
909 0 2

Тъжно Синьо


В погледа ти син бунтуват се вълни.

В очите ти - сияние, звезди...

Достатъчни ми са да оцелея,

не с въздух, а с мечтата да живея.

 

Брегът ще бъде моят пристан,

дъхът ти - топъл бриз.

В ръцете ти притихвам кат след буря,

понася ме бризът към твоя лик.

 

В дланта ми времето минава,

като пясък между пръстите тече.

Навън нощта последни ласки дава,

но в свят от синия ти взор

любовта ще бъде фара.

 

И в хладната прегръдка на морето

вълшебството с печален тон струи.

Русалка съм, жадувам любовта ти!

В предал се на нощта едничък миг.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Джоана Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...