Тъжно Синьо
В погледа ти син бунтуват се вълни.
В очите ти - сияние, звезди...
Достатъчни ми са да оцелея,
не с въздух, а с мечтата да живея.
Брегът ще бъде моят пристан,
дъхът ти - топъл бриз.
В ръцете ти притихвам кат след буря,
понася ме бризът към твоя лик.
В дланта ми времето минава,
като пясък между пръстите тече.
Навън нощта последни ласки дава,
но в свят от синия ти взор
любовта ще бъде фара.
И в хладната прегръдка на морето
вълшебството с печален тон струи.
Русалка съм, жадувам любовта ти!
В предал се на нощта едничък миг.
© Джоана All rights reserved.