28 oct 2008, 20:47

Тъжно, скърбящо сърце

1.1K 0 2
В мъгли от спомени се скитам.
Към твоя образ търся пътека.
Има ли път назад, се питам,
или всичко е илюзия за утеха?
Измина година, откакто те няма.
Къде си сега, когато те искам?
Сега, когато отново ми трябваш,
тихо до тебе да се притисна...
Да заличиш само с усмивка една
всички сълзи и болки студени,
да стоплиш моята малка ръка
само с един допир до мене...
Отново пред погледа ти да изгоря,
да забравя за всички други за миг.
Да забравя какво с тях преживях,
какво всеки от тях ми причини...
Ти си онази моя обич, която
с тих пламък в сърцето ми гори.
Тази обич блести като злато
и ме връща към онези отминали дни...
Дни, в които една любов се роди,
любов, нежна и бурна като морето.
Любов, заради която забравих, че боли
и над мен сякаш се отваряше небето...
Не те обичам заради красивите ти очи,
не те обичам заради нежните ти ръце.
А за това, че ти единствен не ме нарани
и успя да стоплиш едно тъжно, скърбящо сърце...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тайнствената Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...