Тъжно, скърбящо сърце
В мъгли от спомени се скитам.
Към твоя образ търся пътека.
Има ли път назад, се питам,
или всичко е илюзия за утеха?
Измина година, откакто те няма.
Къде си сега, когато те искам?
Сега, когато отново ми трябваш,
тихо до тебе да се притисна...
Да заличиш само с усмивка една
всички сълзи и болки студени,
да стоплиш моята малка ръка
само с един допир до мене...
Отново пред погледа ти да изгоря,
да забравя за всички други за миг.
Да забравя какво с тях преживях,
какво всеки от тях ми причини...
Ти си онази моя обич, която
с тих пламък в сърцето ми гори.
Тази обич блести като злато
и ме връща към онези отминали дни...
Дни, в които една любов се роди,
любов, нежна и бурна като морето.
Любов, заради която забравих, че боли
и над мен сякаш се отваряше небето...
Не те обичам заради красивите ти очи,
не те обичам заради нежните ти ръце.
А за това, че ти единствен не ме нарани
и успя да стоплиш едно тъжно, скърбящо сърце...
Към твоя образ търся пътека.
Има ли път назад, се питам,
или всичко е илюзия за утеха?
Измина година, откакто те няма.
Къде си сега, когато те искам?
Сега, когато отново ми трябваш,
тихо до тебе да се притисна...
Да заличиш само с усмивка една
всички сълзи и болки студени,
да стоплиш моята малка ръка
само с един допир до мене...
Отново пред погледа ти да изгоря,
да забравя за всички други за миг.
Да забравя какво с тях преживях,
какво всеки от тях ми причини...
Ти си онази моя обич, която
с тих пламък в сърцето ми гори.
Тази обич блести като злато
и ме връща към онези отминали дни...
Дни, в които една любов се роди,
любов, нежна и бурна като морето.
Любов, заради която забравих, че боли
и над мен сякаш се отваряше небето...
Не те обичам заради красивите ти очи,
не те обичам заради нежните ти ръце.
А за това, че ти единствен не ме нарани
и успя да стоплиш едно тъжно, скърбящо сърце...
© Тайнствената All rights reserved.
