Тълпата е стонога и многоглава хала. По улиците броди вездесъща. Помита самотата. Обсебва ме изцяло, а после ненаситно ме поглъща. Усещам се частица от странен организъм. В горещите му вени гравитирам. Из клетките надничам. През порите излизам. От удара на пулса му примирам. Разлива се тълпата. Живачно тежка лази по мисълта ми и изпива всичко. Но после ме изплюва с погнуса и омраза. Усеща, че вкусът ми е различен.
Намираш думите ти като ручей,който не стихва.Нима една тълпа може да значи много.Да дори и в нея преоткриваш собственото си аз и се чустваш като мен различна,но ти намери думите да я нарисуваш.Извинявам се че пиша на ти без да се познаваме.
Замисли ,ме Вале, а нали и ние
сме част от тълпата, когато сме навън!
Тя тълпата от хора се сбира!-Кой какъв е?
Кой знае!Но ако те видя сред тълпата ще
те прегърна и целуна от сърце с обич.
Различността е най-голямото зрънце истина,което спъва другите,
а тълпата си е просто тълпа с широко затворени очи,
и свити костеливи сърца.
Поздравления за хубавия стих!
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.