4.10.2007 г., 11:44 ч.

Тълпата 

  Поезия
5.0 / 10
701 0 26
Тълпата е стонога и многоглава хала.
По улиците броди вездесъща.
Помита самотата. Обсебва ме изцяло,
а после ненаситно ме поглъща.
Усещам се частица от странен организъм.
В горещите му вени гравитирам.
Из клетките надничам. През порите излизам.
От удара на пулса му примирам.
Разлива се тълпата. Живачно тежка лази
по мисълта ми и изпива всичко.
Но после ме изплюва с погнуса и омраза.
Усеща, че вкусът ми е различен.

© Валентина Шейтанова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения

Още произведения »