8 ene 2025, 12:11

Тъма

466 1 0

В тежката тъма се преплитат моите мисли,

гърчейки се като змия поразена от кървав меч.
Те не напускат слабата и изгърбена моя снага,

както мечът не освобождава милата змия.
Трънливите рози оформят моята Иисусова корона,

искаща да врастне завинаги в главата ми. 
Морето ме дави безмилостно в дълбините свои.

Небето сиво ме изостави сама - без изкуството общува повече с мен. 
Моля, кажете къде се изгубих, покажете ми “светлината в тунела безкраен”.
Молитвите ми мъчни се изпаряват под силния натиск на тъмнината жестока.

О, Господи! Знам, че не съм сама в този покварен и извратен свят. 
Тогава защо изпитвам горчивия вкус на самотата безконечна?

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Тити Страйк Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...