8 янв. 2025 г., 12:11

Тъма

465 1 0

В тежката тъма се преплитат моите мисли,

гърчейки се като змия поразена от кървав меч.
Те не напускат слабата и изгърбена моя снага,

както мечът не освобождава милата змия.
Трънливите рози оформят моята Иисусова корона,

искаща да врастне завинаги в главата ми. 
Морето ме дави безмилостно в дълбините свои.

Небето сиво ме изостави сама - без изкуството общува повече с мен. 
Моля, кажете къде се изгубих, покажете ми “светлината в тунела безкраен”.
Молитвите ми мъчни се изпаряват под силния натиск на тъмнината жестока.

О, Господи! Знам, че не съм сама в този покварен и извратен свят. 
Тогава защо изпитвам горчивия вкус на самотата безконечна?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Тити Страйк Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...