Hathor (Геновева Симеонова)
464 1681
12 ene 2020, 19:22

Тъмен абанос 

  Poesía » De amor, Del paisaje
407 3 3

Косите ми са тъмен абанос,

очите ми небе от мътен лапис,

невинността ми на дете

нощта на блудница я смаза.

Разпуснах си косите, стана мрак,

когато абаносът те погълна

и птици разпиляха се рояк,

помислиха, че бурята се върна.

А беше тихо, бризът онемя –

косите ми го размечтаха,

вълните спряха се в брега,

морето бавно се протака.

По пясъка се гонят стъпки

и в хоризонта една стават,

примряла златната луна

не иска да ни притеснява.

Ръцете ти потъват в абаноса,

не те е страх от тъмнината –

докато е само горест

ти всяка нощ ще търсиш мрака.

© Геновева Симеонова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??