26 sept 2013, 12:56

Тъмен Рай

1.2K 0 2

Изтръгнати ми бяха крилата

от приятели, врагове и непознати. И заплака душата ми, горката... За всичките моменти безвъзвратно опожарени.     Ореолът над главата ми изгасна... И потънах в мрак и страх навеки! Боях се от това, че трябва да порасна... Предателство виждах в лицето на всеки.     А Господ оглуша за моя вик за помощ... За това накрая спрях и да се моля. И усетих в сърцето си безгранична немощ, и приех, че тук съм сам по своя воля!     Изгрява ден, но в мен остава мрачно... Ще намеря ли сили някога да сложа край? Ще успея ли да възродя надеждите си прашни?!? Добре дошъл си, постой за малко в моя Тъмен Рай!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Викторио Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, Санвали!
  • Много силно стихотворение! Поздравявам те! Намират се сили, ние сме силни същества...

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...