Тъмен Рай
Изтръгнати ми бяха крилата
от приятели, врагове и непознати. И заплака душата ми, горката... За всичките моменти безвъзвратно опожарени. Ореолът над главата ми изгасна... И потънах в мрак и страх навеки! Боях се от това, че трябва да порасна... Предателство виждах в лицето на всеки. А Господ оглуша за моя вик за помощ... За това накрая спрях и да се моля. И усетих в сърцето си безгранична немощ, и приех, че тук съм сам по своя воля! Изгрява ден, но в мен остава мрачно... Ще намеря ли сили някога да сложа край? Ще успея ли да възродя надеждите си прашни?!? Добре дошъл си, постой за малко в моя Тъмен Рай!© Викторио All rights reserved.
