Тъмен Рай

viork (Викторио )
55 36

Sep 26, 2013, 12:56 PM

Poetry » Phylosophy

697 0 2

Изтръгнати ми бяха крилата

от приятели, врагове и непознати.

И заплака душата ми, горката...

За всичките моменти безвъзвратно опожарени.

Ореолът над главата ми изгасна...

И потънах в мрак и страх навеки!

Боях се от това, че трябва да порасна...

Предателство виждах в лицето на всеки.

А Господ оглуша за моя вик за помощ...

За това накрая спрях и да се моля.

И усетих в сърцето си безгранична немощ,

и приех, че тук съм сам по своя воля!

Изгрява ден, но в мен остава мрачно...

Ще намеря ли сили някога да сложа край?

Ще успея ли да възродя надеждите си прашни?!?

Добре дошъл си, постой за малко в моя Тъмен Рай!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

viork (Викторио )

2013-10-03T14:40:27+03:00

Благодаря, Санвали!
Sanvali (Санвали)

2013-09-26T19:05:19+03:00

Много силно стихотворение! Поздравявам те! Намират се сили, ние сме силни същества...