9 sept 2007, 21:45

Тъмна Луна 

  Poesía
577 0 0
Тъмна Луна
Празен смях достига ушите ми,
ехтящ там нейде от тъмнината.
Сам, бродя наоколо в дълбокото мазе.
Слаба надежда се носи във въздуха,
като цветя, загубили свежестта си...
Въртящите се пламъци ме подлудяват.
Усещам как тъмна луна ме поглъща
и не мога да почувствам нищо,
все едно сълзи разкъсват тялото ми
и ме отвеждат далеч, дълбоко във водите
на онова черно море, отразяващо тъжната луна. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Диляна Неделчева Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??