Sep 9, 2007, 9:45 PM

Тъмна Луна

  Poetry
713 0 0

Тъмна Луна

 

Празен смях достига ушите ми,

ехтящ там нейде от тъмнината.

Сам, бродя наоколо в дълбокото мазе.

Слаба надежда се носи във въздуха,

като цветя, загубили свежестта си...

Въртящите се пламъци ме подлудяват.

Усещам как тъмна луна ме поглъща

и не мога да почувствам нищо,

все едно сълзи разкъсват тялото ми

и ме отвеждат далеч, дълбоко във водите

на онова черно море, отразяващо тъжната луна.

Парченца стъкло потъват в студения ти поглед.

Кукла от камък, ти се промени...

Докато сърцето ми все още гори,

мислите, които не могат да те достигнат,

се разпръсват на парчета покрай мен.

Тъмна луна ме поглъща, води ме в

далечната страна на сладките спомени.

Със сухи очи виждам слабо видение на теб.

Видението ме повиква към далечното море

и аз искам да отида там, където може да си

едничък спомен за стара любов.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Диляна Неделчева All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...