Тъмна стая

7 dic 2013, 21:05

Poesía » De amor

547 0 0

Живея в самота

като Бетовен у глухота.

Сили искам да продължа,

агонията си да удължа.

Докосвах твоята кожа нежна,

любовта ми бе неизбежна,

ръцете ти прекрасни галех аз

и съществото ми изпадаше в екстаз.

Тъмната стая, без светлини,

животът ми сега е в развалини.

Не исках любовта аз да гоня

и пак сълзи аз да отроня!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.