Dec 7, 2013, 9:05 PM

Тъмна стая 

  Poetry » Love
503 0 0

Живея в самота

като Бетовен у глухота.

Сили искам да продължа,

агонията си да удължа.


Докосвах твоята кожа нежна,

любовта ми бе неизбежна,

ръцете ти прекрасни галех аз

и съществото ми изпадаше в екстаз.

 

Тъмната стая, без светлини,

животът ми сега е в развалини.

Не исках любовта аз да гоня

и пак сълзи аз да отроня!

© Светлозар Косев All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??