Живея в самота
като Бетовен у глухота.
Сили искам да продължа,
агонията си да удължа.
Докосвах твоята кожа нежна,
любовта ми бе неизбежна,
ръцете ти прекрасни галех аз
и съществото ми изпадаше в екстаз.
Тъмната стая, без светлини,
животът ми сега е в развалини.
Не исках любовта аз да гоня
и пак сълзи аз да отроня!
© Светлозар Косев All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
