Живея в самота
като Бетовен у глухота.
Сили искам да продължа,
агонията си да удължа.
Докосвах твоята кожа нежна,
любовта ми бе неизбежна,
ръцете ти прекрасни галех аз
и съществото ми изпадаше в екстаз.
Тъмната стая, без светлини,
животът ми сега е в развалини.
Не исках любовта аз да гоня
и пак сълзи аз да отроня!
© Светлозар Косев All rights reserved.