Тъмна стая

Dec 7, 2013, 9:05 PM

Poetry » Love

620 0 0

Живея в самота
като Бетовен у глухота.
Сили искам да продължа,
агонията си да удължа.
Докосвах твоята кожа нежна,
любовта ми бе неизбежна,
ръцете ти прекрасни галех аз
и съществото ми изпадаше в екстаз.
Тъмната стая, без светлини,
животът ми сега е в развалини.
Не исках любовта аз да гоня
и пак сълзи аз да отроня!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Тъмна стая

Want to read more?

Random works