7 дек. 2013 г., 21:05

Тъмна стая 

  Поэзия » Любовная
502 0 0

Живея в самота

като Бетовен у глухота.

Сили искам да продължа,

агонията си да удължа.


Докосвах твоята кожа нежна,

любовта ми бе неизбежна,

ръцете ти прекрасни галех аз

и съществото ми изпадаше в екстаз.

 

Тъмната стая, без светлини,

животът ми сега е в развалини.

Не исках любовта аз да гоня

и пак сълзи аз да отроня!

© Светлозар Косев Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??