9 sept 2008, 12:31

Тъмни изкривени сенки

  Poesía » Otra
774 0 2

В главата ми пулсират ноти -

тъжна песен, стих небрежен,

тътен от стихийни бури,

Вятър във пустиня, осиротели думи.

 

Гласове раздират мрака.

Черен гарван, грозна сврака

над главата ми кръжат -

краят страшен те зоват.

 

Тъмни, изкривени сенки

Черни котки,  червеи подземни

разкъсват ми плътта с наслада -

пир на суетата, сладка дрямка в ада.

 

Безпомощен съм да ги спра.

Радостно приветствам днес смъртта.

Като избавление посрещам

                   своя ден последен, земен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава поезия. Болезнена карина - пресъздадена по впечатляващ начин.
  • силно сдтихотворение, Борис! поздравявам те!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...