9 sept 2008, 12:31

Тъмни изкривени сенки

  Poesía » Otra
775 0 2

В главата ми пулсират ноти -

тъжна песен, стих небрежен,

тътен от стихийни бури,

Вятър във пустиня, осиротели думи.

 

Гласове раздират мрака.

Черен гарван, грозна сврака

над главата ми кръжат -

краят страшен те зоват.

 

Тъмни, изкривени сенки

Черни котки,  червеи подземни

разкъсват ми плътта с наслада -

пир на суетата, сладка дрямка в ада.

 

Безпомощен съм да ги спра.

Радостно приветствам днес смъртта.

Като избавление посрещам

                   своя ден последен, земен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Борис Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Хубава поезия. Болезнена карина - пресъздадена по впечатляващ начин.
  • силно сдтихотворение, Борис! поздравявам те!

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...