Тъмни изкривени сенки
В главата ми пулсират ноти -
тъжна песен, стих небрежен,
тътен от стихийни бури,
Вятър във пустиня, осиротели думи.
Гласове раздират мрака.
Черен гарван, грозна сврака
над главата ми кръжат -
краят страшен те зоват.
Тъмни, изкривени сенки
Черни котки, червеи подземни
разкъсват ми плътта с наслада -
пир на суетата, сладка дрямка в ада.
Безпомощен съм да ги спра.
Радостно приветствам днес смъртта.
Като избавление посрещам
своя ден последен, земен.© Борис All rights reserved.
