9 сент. 2008 г., 12:31

Тъмни изкривени сенки

782 0 2

В главата ми пулсират ноти -

тъжна песен, стих небрежен,

тътен от стихийни бури,

Вятър във пустиня, осиротели думи.

 

Гласове раздират мрака.

Черен гарван, грозна сврака

над главата ми кръжат -

краят страшен те зоват.

 

Тъмни, изкривени сенки

Черни котки,  червеи подземни

разкъсват ми плътта с наслада -

пир на суетата, сладка дрямка в ада.

 

Безпомощен съм да ги спра.

Радостно приветствам днес смъртта.

Като избавление посрещам

                   своя ден последен, земен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава поезия. Болезнена карина - пресъздадена по впечатляващ начин.
  • силно сдтихотворение, Борис! поздравявам те!

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...