9 сент. 2008 г., 12:31

Тъмни изкривени сенки

771 0 2

В главата ми пулсират ноти -

тъжна песен, стих небрежен,

тътен от стихийни бури,

Вятър във пустиня, осиротели думи.

 

Гласове раздират мрака.

Черен гарван, грозна сврака

над главата ми кръжат -

краят страшен те зоват.

 

Тъмни, изкривени сенки

Черни котки,  червеи подземни

разкъсват ми плътта с наслада -

пир на суетата, сладка дрямка в ада.

 

Безпомощен съм да ги спра.

Радостно приветствам днес смъртта.

Като избавление посрещам

                   своя ден последен, земен.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Борис Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Хубава поезия. Болезнена карина - пресъздадена по впечатляващ начин.
  • силно сдтихотворение, Борис! поздравявам те!

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...