9.09.2008 г., 12:31

Тъмни изкривени сенки

770 0 2

В главата ми пулсират ноти -

тъжна песен, стих небрежен,

тътен от стихийни бури,

Вятър във пустиня, осиротели думи.

 

Гласове раздират мрака.

Черен гарван, грозна сврака

над главата ми кръжат -

краят страшен те зоват.

 

Тъмни, изкривени сенки

Черни котки,  червеи подземни

разкъсват ми плътта с наслада -

пир на суетата, сладка дрямка в ада.

 

Безпомощен съм да ги спра.

Радостно приветствам днес смъртта.

Като избавление посрещам

                   своя ден последен, земен.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Борис Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Хубава поезия. Болезнена карина - пресъздадена по впечатляващ начин.
  • силно сдтихотворение, Борис! поздравявам те!

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...