Тъмнина

Poesía

594 0 1

Лунна тишина,
гробна самота,
една-единствена душа
скита се безцелно - сама.

Отровена от хиляди лъжи,
огорчена от надежди -
умрели и без жал убити,
разбити, разпокъсани мечти.

Вълци вият в гората,
душата умира - прокълната.
Надежда умира в сърцата.
Дяволът проклина земята.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Карамелка (Ваня)

много страшна изглежда картината която описваш! Спаси поне душата тя не бива да умира никога нез нея ние не сме хора

2008-09-12T00:20:29+03:00

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4.1K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0