Тъмнина

Poetry

600 0 1

Лунна тишина,
гробна самота,
една-единствена душа
скита се безцелно - сама.

Отровена от хиляди лъжи,
огорчена от надежди -
умрели и без жал убити,
разбити, разпокъсани мечти.

Вълци вият в гората,
душата умира - прокълната.
Надежда умира в сърцата.
Дяволът проклина земята.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Карамелка (Ваня)

много страшна изглежда картината която описваш! Спаси поне душата тя не бива да умира никога нез нея ние не сме хора

2008-09-12T00:20:29+03:00

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0