alex_f52 (Александра Николова)
81 282
Sep 11, 2008, 11:05 PM

Тъмнина 

  Poetry
418 0 1

Лунна тишина,
гробна самота,
една-единствена душа
скита се безцелно - сама.

 

Отровена от хиляди лъжи,
огорчена от надежди -
умрели и без жал убити,
разбити, разпокъсани мечти.

 

Вълци вият в гората,
душата умира - прокълната.
Надежда умира в сърцата.
Дяволът проклина земята.

© Александра Николова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • много страшна изглежда картината която описваш! Спаси поне душата тя не бива да умира никога нез нея ние не сме хора
Random works
: ??:??