alex_f52 (Александра Николова)
81 282
11.09.2008 г., 23:05 ч.

Тъмнина 

  Поезия
419 0 1

Лунна тишина,
гробна самота,
една-единствена душа
скита се безцелно - сама.

 

Отровена от хиляди лъжи,
огорчена от надежди -
умрели и без жал убити,
разбити, разпокъсани мечти.

 

Вълци вият в гората,
душата умира - прокълната.
Надежда умира в сърцата.
Дяволът проклина земята.

© Александра Николова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • много страшна изглежда картината която описваш! Спаси поне душата тя не бива да умира никога нез нея ние не сме хора
Предложения
: ??:??