Сърцето ми плаче, душата ридае,
усещам огромна празнота!
В тишината на мрака се чувствам самотна
и в мен пак нахлува тъга!
Липсва ми нещо, не зная какво е.
Дали малко нежност или топлина?!
И само часовникът с мен отброява минутите
и чакаме заедно да свърши нощта!
Оглеждам из тъмната стая уплашена
и търся лъч светлина.
Малка искрица надежда за себе си,
но няма - наоколо всичко е мрак и тъга! ...