Сърцето ми плаче, душата ридае,

усещам огромна празнота!

В тишината на мрака се чувствам самотна

и в мен пак нахлува тъга!

Липсва ми нещо, не зная какво е.

Дали малко нежност или топлина?!

И само часовникът с мен отброява минутите

и чакаме заедно да свърши нощта!

Оглеждам из тъмната стая уплашена

и търся лъч светлина.

Малка искрица надежда за себе си,

но няма - наоколо всичко е мрак и тъга!

От отчаяние започвам да скубя косите си,

а от очите ми бликат сълза след сълза!

Дори да живея вече нямам желание,

а да изчезна в тъмнината на нощта!