2.02.2008 г., 14:52

Тъмнина

815 0 0

Сърцето ми плаче, душата ридае,

усещам огромна празнота!

В тишината на мрака се чувствам самотна

и в мен пак нахлува тъга!

Липсва ми нещо, не зная какво е.

Дали малко нежност или топлина?!

И само часовникът с мен отброява минутите

и чакаме заедно да свърши нощта!

Оглеждам из тъмната стая уплашена

и търся лъч светлина.

Малка искрица надежда за себе си,

но няма - наоколо всичко е мрак и тъга!

От отчаяние започвам да скубя косите си,

а от очите ми бликат сълза след сълза!

Дори да живея вече нямам желание,

а да изчезна в тъмнината на нощта!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Юлиана Цекова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...