Тъмнина
816
0
0
Сърцето ми плаче, душата ридае,
усещам огромна празнота!
В тишината на мрака се чувствам самотна
и в мен пак нахлува тъга!
Липсва ми нещо, не зная какво е.
Дали малко нежност или топлина?!
И само часовникът с мен отброява минутите
и чакаме заедно да свърши нощта!
Оглеждам из тъмната стая уплашена
и търся лъч светлина.
Малка искрица надежда за себе си,
но няма - наоколо всичко е мрак и тъга!
От отчаяние започвам да скубя косите си,
а от очите ми бликат сълза след сълза!
Дори да живея вече нямам желание,
а да изчезна в тъмнината на нощта!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Юлиана Цекова Все права защищены
