Feb 2, 2008, 2:52 PM

Тъмнина

  Poetry
818 0 0

Сърцето ми плаче, душата ридае,

усещам огромна празнота!

В тишината на мрака се чувствам самотна

и в мен пак нахлува тъга!

Липсва ми нещо, не зная какво е.

Дали малко нежност или топлина?!

И само часовникът с мен отброява минутите

и чакаме заедно да свърши нощта!

Оглеждам из тъмната стая уплашена

и търся лъч светлина.

Малка искрица надежда за себе си,

но няма - наоколо всичко е мрак и тъга!

От отчаяние започвам да скубя косите си,

а от очите ми бликат сълза след сълза!

Дори да живея вече нямам желание,

а да изчезна в тъмнината на нощта!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Юлиана Цекова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...