19 may 2013, 10:33

Тъмнина

Poesía » De amor

606 0 1

Като птица бяла
скитам аз из тъмнината на нощта.
И в душата ми тъмнее,
тъмнината там се лее.
И лутам се, летя
и блъскам се в клоните и криви.
Кога ли аз ще срещна светлина?
Кога спокойствие ще намери моята душа?
Ще дойдеш ти, ще ме откриеш, знам.
А аз смирено ще те чакам там...
там под клоните ù криви...
И тъмнее ми в душата,
и скитам в тъмнината.
Като птица бяла,
като птица без криле...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

vyatur13 (Елена)

Тъжничко !

2014-12-21T22:54:34+02:00

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0