19.05.2013 г., 10:33

Тъмнина

604 0 1

Като птица бяла  
скитам аз из тъмнината на нощта.
И в душата ми тъмнее, 
тъмнината там се лее.
И лутам се, летя 
и блъскам се в клоните и криви.
Кога ли аз ще срещна светлина?
Кога спокойствие ще намери моята душа?
Ще дойдеш ти, ще ме откриеш, знам.
А аз смирено ще те чакам там...
там под клоните ù криви...
И тъмнее ми в душата,
и скитам в тъмнината.
Като птица бяла,
като птица без криле...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Полина Видолова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...