27 mar 2016, 16:52

Тъмнина

  Poesía
484 0 0

В тъмната стая,

лежа на тъмното легло.

С тъмен поглед,

гледам тъмния таван.

По него-тъмни сенки,

играят тъмния си танц.

Поглеждам през тъмния прозорец

и виждм тъмния свят.

Тъмните сгради, тъмнте улици,

по тях тъмни хора.

Къде изчезна светлината ?

Хората на сенки заприличали са вече,

едва се забелзват.

Тъмни сълзи капят,

от тъмни ми очи,

що виждат, таз тъмна картина.

Дали ще зърна, аз отново светлината,

или до края ще се завивам с тъмнината...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Nasko Atanasov Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...