В тъмната стая,

лежа на тъмното легло.

С тъмен поглед,

гледам тъмния таван.

По него-тъмни сенки,

играят тъмния си танц.

Поглеждам през тъмния прозорец

и виждм тъмния свят.

Тъмните сгради, тъмнте улици,

по тях тъмни хора.

Къде изчезна светлината ?

Хората на сенки заприличали са вече,

едва се забелзват.

Тъмни сълзи капят,

от тъмни ми очи,

що виждат, таз тъмна картина.

Дали ще зърна, аз отново светлината,

или до края ще се завивам с тъмнината...