26 ago 2023, 21:50

Tъмнина

  Poesía
386 1 2


Беше ми тъмно
Даже във знойните,
слънчеви дни...
Беше ми тъмно
И беше студено...
Тръпки побиваха
моите мечти
Беше ми тъмно
И беше самотно
Студено...
Нямаше пламък
Нямаше слънце
Всичко бе спряло...
като във мъртви гори...
После се сетих, усетих...
Душата ми страда
Душата боли
Душата се мъчи
Болката... я души...
Свалих всички пердета
Всички цветове, в мен,
да нахлуят... ги пуснах
Отворих широко ,

широко очи
И вече... не ми пука
Кой, как,
ще ме прецени...
Важното е...
Вече не ми е тъмно

Цветно ми е дори...


Valentina Mitova
08/25/2023

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Valentina Mitova Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...