Беше ми тъмно
Даже във знойните,
слънчеви дни...
Беше ми тъмно
И беше студено...
Тръпки побиваха
моите мечти
Беше ми тъмно
И беше самотно
Студено...
Нямаше пламък
Нямаше слънце
Всичко бе спряло...
като във мъртви гори...
После се сетих, усетих...
Душата ми страда
Душата боли
Душата се мъчи
Болката... я души...
Свалих всички пердета
Всички цветове, в мен,
да нахлуят... ги пуснах
Отворих широко ,
широко очи
И вече... не ми пука
Кой, как,
ще ме прецени...
Важното е...
Вече не ми е тъмно
Цветно ми е дори...
Valentina Mitova
08/25/2023
© Valentina Mitova Всички права запазени