20 jul 2007, 14:18

Тъмнина

  Poesía
958 0 2

Тъмнина.
Нощ над града,
наоколо - тъмнина.
В мрака стоя,
там сърцето ми умря.



Искам да ме докоснеш
и времето да върнеш.
Искам да ме прегърнеш
и болката да спреш...



Кажи ми как сега да продължа,
как да върна любовта?!
Как да играя таз игра,
как да живея с таз лъжа?!



Отиди си и забрави ме,
отиди и погуби ме.
Просто потъна в нощта,
загърби ЛЮБОВТА...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ангелски Греховна Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...