13 mar 2007, 20:16

ТЪМНИНА 

  Poesía
984 0 1

Тъмнина

Пак до мен лежиш, замислено мълчиш
и пак до мен отпуснат, но тъжиш.
Докосвам те с ръка, но ти отблъскваш я,
защо, кажи, студена е, нали?

Пак вали и ето идваш ти,
с куп сълзи заливаш мойте дни,
ще забравя всичките мечти,
върви си с тях и ти!

Сега сама лежа, замислено мълча
и пак студен спомен връща те до мен...

© Зорница Митева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??