ТЪМНИНА

13 мар. 2007 г., 20:16

Поэзия

987 0 1

Тъмнина

Пак до мен лежиш, замислено мълчиш
и пак до мен отпуснат, но тъжиш.
Докосвам те с ръка, но ти отблъскваш я,
защо, кажи, студена е, нали?

Пак вали и ето идваш ти,
с куп сълзи заливаш мойте дни,
ще забравя всичките мечти,
върви си с тях и ти!

Сега сама лежа, замислено мълча
и пак студен спомен връща те до мен...

ТЪМНИНА

Свързани произведения

Комментарии

Предложения