ТЪМНИНА

Mar 13, 2007, 8:16 PM

Poetry

1089 0 1

Тъмнина
Пак до мен лежиш, замислено мълчиш
и пак до мен отпуснат, но тъжиш.
Докосвам те с ръка, но ти отблъскваш я,
защо, кажи, студена е, нали?
Пак вали и ето идваш ти,
с куп сълзи заливаш мойте дни,
ще забравя всичките мечти,
върви си с тях и ти!
Сега сама лежа, замислено мълча
и пак студен спомен връща те до мен...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

ТЪМНИНА

Искате да прочетете повече?

Random works