Тъмно пространство

Poesía » Otra

1.1K 0 2

Тъмно пространство

Кипящи зрящи устни, очите в пламък гледат...

Разкайващи се мълнии мълчание пресичат реалност на пространството...

Жълта, бледа плът с рисунък сътвори духът,

изтръгна се сърце с ридаещи деца,

безшумно стичаше се ДНК по пода на мазето...

Окъпаха пространството в кръв,

и сипеха се моите сълзи, за да измият тази гадост,

и сипеха се моите сълзи в нощта на своето прераждане...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Елизабет (Ели)

Благодаря

2007-12-06T01:20:19+02:00
3y3ka (Зузка)

Хубав стих, много е интересен като идейка...
Поздрав най-сърдечен, мила Ели!

2007-11-30T21:47:21+02:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.1K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.7K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0