30.11.2007 г., 20:07

Тъмно пространство

1.1K 0 2

            Тъмно пространство

 

Кипящи зрящи устни, очите в пламък гледат...

Разкайващи се мълнии мълчание пресичат реалност на пространството...

Жълта, бледа плът с рисунък сътвори духът,

изтръгна се сърце с ридаещи деца,

безшумно стичаше се ДНК по пода на мазето...

Окъпаха пространството в кръв,

и сипеха се моите сълзи, за да измият тази гадост,

и сипеха се моите сълзи в нощта на своето прераждане...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ели Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря
  • Хубав стих, много е интересен като идейка...
    Поздрав най-сърдечен, мила Ели!

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...