Тъмнооко момиче в тротоарите крачи,
може силно да люби, може силно да плаче.
Тъмнооко момиче ветровете целува
и косите и́ страстно, непокорно бушуват.
Всяка стъпка прелива от нозете и́ боси,
и в плътта ми попива, до отчаяност прося,
да усещам отново как нозете и́ меки,
разтопяват олово, в мен се стичат пътеки.
Всеки изгрев я гали, всеки залез приспива,
тъмнооко момиче от съня се опива.
Нека силно обича, нека силно да плаче,
тъмнооко момиче със съдба на сираче!