Тъмнооко момиче
Тъмнооко момиче в тротоарите крачи,
може силно да люби, може силно да плаче.
Тъмнооко момиче ветровете целува
и косите и́ страстно, непокорно бушуват.
Всяка стъпка прелива от нозете и́ боси,
и в плътта ми попива, до отчаяност прося,
да усещам отново как нозете и́ меки,
разтопяват олово, в мен се стичат пътеки.
Всеки изгрев я гали, всеки залез приспива,
тъмнооко момиче от съня се опива.
Нека силно обича, нека силно да плаче,
тъмнооко момиче със съдба на сираче!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
Поздрави, радвам се на искрените ви коментари!
